my cat wanna kill me...

I really do

lenka

поредното 'дете' на myspace след lilly allen :)

раз, два! раз, два!

малко нови обеци по поръчка :)

ръчен труд

Шиенето на гоблени винаги ми е действало успокояващо на нервите, макар и много хора да го намират за бабешко занимание (което е малко тъпо, тъй като бабите едва ли виждат толкова добре), а на машина не мога да шия ( сестра ми ме разглези), но на копчетата съм много добра :D
А сега може да видите как може да си направите много хубави играчки-животни, с повод и без повод, или дори само за релаксация :) Необходими са само чорапи (ха-ха), прежда и копчета.
Аз лично препоръчвам нови чорапи, иначе има риск изкуството ви да остане неразбрано ха-ха...

Останалите животинки тук!

Sieg Heil или как намерих себе си

Вече близо месец карам педагогическа практика в моето старо основно училище. На моменти това ми действа малко носталгично, на моменти апатично, но обикновено всичко става толкова бързо, че нямам време да се замисля...и по-добре.

Понякога срещам и стари учители, които още помнят как се казвам или които все още пазят „мои съчинения”. Това пък ми действа доста позитивно, но и леко депресиращо( днес вече не се отличавам с такава словоохотливост и въображение).
Това, разбира се, не е най-интересната част на поста...
Няма как да не ми направи впечатление, какви са днешните деца, особено при съпоставка с миналите години. Да ме извинят всички родители- децата са зле. И вината не е тяхна. Вината е комплексна, и може би повече от половината е ваша... И специално към майките, вместо да се правитена супер еманципирани и независими, и да се опитвате да съчетавате работа и възпитание, обърнете малко повече внимание на децата... те няма да пострадат ако не им купите блузки H&M от намаленията или столче за колата за 400 лв... Но ще страдат, когато ценностната им система се завърти само около това...Но, anyway, и това не е най-интересната част на този пост.
Исках да разбера каква съм била аз като ученичка, особено в по-ранните години, които не помня твърде добре. Обърнах се към най-сигурния източник- майка ми. Оказа се, че и аз съм била, хм , проблемно дете. За сестра ми знаех, тъй като лекооо я е помързявало да учи, и все се скатавала на задните чинове. Е, моят случай бил малко по-различен, направо противоположен – винаги съм се обаждала, защото съм знаела всичко и не съм давала думата на никой...
Това, разбира се, не е било много удачно за все още прясната посткомунистическа училищна обстановка, и скандализирало началната ми учителка. Имало ли родителски срещи, винаги започвала с мен – така да се каже била съм главен герой в нейните изготвени като план на млада студентка монолози. Ето и някои по-интересни части от тях : " Постоянно се обажда", " Апострофира”, „Вече не знам кой в стаята е учителят и кой ученикът", "Командва другите ученици и най-важното, те я слушат”!
Майка ми, съответно притеснена какво ще кажат другите майки, не се замисля дали аджеба не е добре, че има будно и талантливо дете... И когато се прибере вкъщи след всяка една среща, вдига скандал, както едно време на сестра ми, само че на мен - задето много знам...
Промяна няма. Това от своя страна, отново не е угодно на милата госпожа, и когато тя среща баба ми, отново започва с изготвения в план монолог. Пак съм се била налагала, продължавайки да "увличам масата” (which adores me). Това щяло да бъде и големият ми житейски проблем, тъй като после нямало да имам никакви приятели.. Аз лично и днес не мога да открия каква е връзката - хората обичат да бъдат командвани, а аз явно съм била добра в това...
Но любимата ми нейна реплика е много по-гръмка, тя ми дава решенията на въпроси, на които и най-добрия психолог, не би могъл да ми отговори. А именно : „Ако Александра беше момче, бих решила, че се е родил вторият Хитлер ".(А, аз винаги съм се чудела откъде е любовта ми към този език, а то...)
Смях в залата. Майка ми потъва от срам, но в следващия момент като че ли осъзнава, че това изказване може би не е много подходящо, когато се говори за едно 8-9 годишно дете. Скандалите спират. Промяна има, но незнайно от къде.( Учителката го приписва на себе си, съответно). Битката е спечелена, но не и войната. Но това май не е много удачен пример, когато споменаваме Хитлер.
Тази история е един Wendepunkt в живота ми. Мисля да отдам следващите месеци от живота си в писане на дисертация, сравнявайки моя милост с тази на "гения, с неблагородна цел". Първото което се сещам е общият ни език (хаха), и отчасти общата ни зодия ( в някои хороскопи 20 април го дават към овен, други към телец)...
Научете децата си да бъдат хрисими и послушни, да не отговарят тогава, когато никой не ги пита- така и вие ще сте спокойни, и учителите ще са доволни,че имат послушни овчици в час. По-хубаво от това, здраве му кажи... А , и тогава техните съчинения няма да бъдат пазени по-дълго от един учебен срок...Prima!